Четвъртък, 23 Май 2019
Get the Flash Player to see this.
Вие сте тук: Начало
Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Пещера - Раздел І - Данък върху недвижимите имоти Печат Е-поща
Съдържание
Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община Пещера
Глава първа - Общи положения
Глава втора - Местни данъци
Раздел І - Данък върху недвижимите имоти
Раздел ІІ - Данък върху наследствата
Раздел ІІІ - Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Раздел ІV - Данък върху превозните средства
Раздел V - Патентен данък
РАЗДЕЛ VІ - ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК
РАЗДЕЛ VІI - Данък върху таксиметров превоз на пътници
Преходни и заключителни разпоредби
Всички страници

Раздел І

Данък върху недвижимите имоти

 

Чл.7. (1) /изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г./ С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (изм.с Решение №449/29.12.2009г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл.8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) /изм и доп. с Решение № 620/24.04.2019г/При концесия данъчно задължен е концесионерът.При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него.

(5) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г.) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл.9. (1)/изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл.10. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

  1. в брой в касата на общинска администрация , ул.”Дойранска епопея” №17 – ІІ етаж.
  2. по банков път.
  3. с пощенски запис.

(2)/ изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г. /Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл.11. (1) (изм. с Решение № 55/25.02.2016г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

(2) (изм. с Решение №650/28.01.2011 г.; изм. с Решение № 55/25.02.2016г.) На предплатилите  до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 %.

(3) ( изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г.) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.

(4 )със следния текст: При прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
( 5 )/нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията, както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.“
( 6 ) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Органите, издаващи документите по ал. 5, предоставят служебно по един екземпляр от тях на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от издаването им.
( 7 ) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Данъкът по ал. 3 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
(8 ) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият ръководител - за строежите от пета категория, предоставя екземпляр от съставения констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му.“
( 9 )/нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 7 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.
(10.) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./За недвижимите имоти, придобити през текущата година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиването на имота.“

(11) (доп. с Решение №650/28.01.2011 г., изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято территория е по-голямата част от имота.

Чл.12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 12а /нов с Решение № 620/24.04.2019г./
ал. 1. За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
ал. 2. (в сила от 01.01.2020 г.) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
ал. 3. Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
ал. 4. За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
ал. 5. При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
ал. 6. При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 25, ал. 1. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 25, ал. 1 от наредбата.служителят по чл. 5, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
ал. 7. Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.
ал. 8. Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството є на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.

Чл.13. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.14. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл. 15.(изм. и доп. с Решение №30/29.12.2012г.) Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2,2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл.16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл.17. (1) /изм.с Решение №449/29.12.2009г./Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по – високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.
Чл.18. (1) (изм. и доп. с Решение № 55/25.02.2016г. )Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи,и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината, данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(3) ) /нова.с Решение №449/29.12.2009г./ Алинея 2, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено вещно право на ползване.
Чл.19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дъжи със 75 на сто намаление.

(3) /нова с Решение № 620/24.04.2019г./В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 15, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.
(4)/нова с Решение № 620/24.04.2019г./ Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл.20./изм. и доп. с Решение № 620/24.04.2019г./ Условие за определяне на данъка е наличието на подадена декларация и/или информация, постъпила/-и по реда на чл. 15, ал. 4, 6 и 7 и чл. 51, ал. 1 от ЗМДТ.

Чл.21. При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

 



 


ГОРЕЩ ТЕЛЕФОН
035062216